Мери е на 36 години, самотна бежанка с две деца. 

Мери си търси работа. Тя спешно се нуждае от нея, за да може да се грижи за себе си и за децата си.

С помощта на социален работник тя успява да си намери отговорна работа в добра компания и сега изкарва първата си седмица там.

През първите дни Мери е нервна. Трудно й е да преодолее силните си емоции на страх, че няма да бъде приета от новите си колеги. Страхува се също така, че ще я разглеждат като "рисков служител" заради уязвимото ѝ положение - самотна майка бежанка с две деца.

През първата седмица Мери смята, че ръководителят ѝ я критикува твърде много. Тя смята, че той не я харесва, защото нагласите ѝ за работа били различни. Тъй като била сигурна в своята компетентност, решила да покаже на ръководителя си, че нейният начин на работа е по-добър. Това нейно решение довежда до нови търкания с ръководителя ѝ. 

Сега Мери обмисля да си потърси нова работа, което не е лесна задача за самотна майка в чужда държава.

Мери е твърде съсредоточена върху своята гледна точка и не допуска друг сценарий освен този, който смята за реален. Решението да демонстрира подхода си, вместо първо да обсъди притесненията си, ѝ създава още повече проблеми.

Това, което тя би могла да направи, ако знае за перспективното мислене, е да започне работа, опитвайки се да преосмисли гледната точка на своя работодател и ръководител, опитвайки се да не внася собствените си страхове в техните действия.













Последно модифициране: Tuesday, 1 November 2022, 15:56